Поредна реформа е заложник на политическия хаос у нас и неспособността на отговорните институции да я проведат и да подготвят обществото за промените, пише в обширен материал вестник „Сега“. Авторът на статията Мила Кисьова прави паралел с отсъствието на каквато и да било активност от страна на отговорните институции както по отношение на ТБО, така и във връзка с предстоящата либерализация на пазара на електроенергия или въвеждането на „такса водомер“ за клиентите на водоснабдителните дружества.
Все по-вероятно се очертава подобна да бъде съдбата и на гласената от години промяна в начина на изчисляване на такса смет, така че тези, които замърсяват повече, да плащат повече. Кметове на малки и големи населени места подготвят почвата за поредно отлагане, негодувайки (напълно основателно) от множеството “нерешими въпроси”, с които се сблъскват при подготовката на план-сметките за чистотата догодина и новите наредби за такса смет, пише „Сега“. “Постоянно се натъкваме на подводни камъни, които възпрепятстват провеждането на реформата”, коментира за изданието Силвия Георгиева, изп. директор на сдружението на общините.
Общините масово нямат готовност да измерват реалното количество генерирани отпадъци за отделните имоти, става ясно от зачестилите напоследък срещи, на които кметове обсъждат проблемите, с които се сблъскват. Затова голяма част от местните управи, особено в големите градове, се ориентират към варианта да определят размера на таксата смет според броя на ползвателите на услугата. Това обаче съвсем не се оказва по-лесно решение. Проблемът е, че няма коректни данни за обитателите на жилищата, защото системата на адресната регистрастрация от десетилетия на практика не работи, пише авторитетното издание. Данните на Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване” (ГРАО) към МРРБ за това колко души живеят в едно жилище тотално се разминават с действителността заради остарели процедури и отдавна отменени правила. Например, дерегистрация по настоящ адрес е възможна единствено, ако самият регистриран не отиде да се отпише. Това е огромен проблем за собствениците на жилища, които в годините назад са имали наематели, или са купили жилище с един куп регистрирани хора, живяли някога на този адрес.
Подобна каша може да се оправи единствено със законови промени, които да облекчат процедурата по дерегистрация от настоящ адрес само с едно искане на собственика на имота. Кметове посочват и ред други пропуски в закони и наредби, които спъват коректното изчисляване и събиране на такса смет от догодина. Спешно са нужни промени в Закона за етажната собственост, за да може местните власти да ползват данните от домовите книги, които водят домоуправителите. Друг е въпросът, доколко се водят такива книги, обръща внимание авторът на статията Мила Кисьова. Сега обаче липсата на отчетност колко души всъщност живеят в един жилищен блок, със или без адресна регистрация, се оказва пречка местните власти от определят ползвателите на услугата Чистота.
Затова засега специално създадени екипи в повечето общини от месеци ровят из разни държавни регистри, за да засичат информацията за живеещите по настоящ адрес, за вида и предназначението на имотите – дали са жилищни или търговски обекти, за броя на заетите лица. А по селата кметове и кметски наместници лично обиколят къщите да преброяват обитателите им.
“Задачата е много обемна, изисква много време и ресурси, защото нямаме автоматизиран обмен на данни с държавните регистри на ГРАО, кадастъра, НСИ, НАП и всичко трябва да се прави на ръка”, казва Силвия Георгиева.
Общините от месеци настояват за безплатен автоматизиран елекронен достъп до тези регистри, но при тези чести смени на правителства до момента ръководството на Министерството на електронното управление не е намерило време да им обърне внимание.
Със същия “успех” сдружението на общините води разговори вече с няколко министри на околната среда в опит да наложи промени в Закона за управление на отпадъците. Исканията им са фирмите за оползотворяване на отпадъците от опаковки, които са отговорни за поставянето на цветните контейнери за разделно събиране, да бъдат по-ангажирани в реформата с такса смет. Т.нар. оползотворяващи организации, които получават парите си чрез продуктовите такси от производителите и подлежат на контрол само от МОСВ, не обръщат внимание на призивите на кметовете за повече цветни контейнери. Затова от сдружението на общините натояват те да бъдат законово задължени да съобразят броя на цветните контейнери спрямо броя на населението.
“Сегашната система за организация на разделното събиране е напълно формална и дори порочна, тя не решава нито екологичния проблем, нито финансовия”, обяви наскоро кметът на Благоевград Методи Байкушев. Ако тя не бъде променена, реформата с такса смет е обречена, е мнението на преобладаваща част от кметовете.
Такса смет се дължи само за количеството, изхвърлено в общия боклук. Разделно събраният отпадък в синята, жълтата или зелената кофа не струва пари на гражданите, припомня вестник „Сега“.
Кметовете негодуват, че са оставени да се справят поединично, а държавата тотално е абдикирала от тази реформа, пише изданието. Няма чуваемост не само за законови промени, които да улеснят провеждането й. Нито едно държавно ведомство не е откликнало на молбите за помощ с национална информационна кампания за предстоящите промени и как населението също да помогне реформата да се случи по най-щадящия начин.
Вестникът акцентира, че в предстоящия процес на обсъждане и приемане на новите общински наредби за чистота, обжалванията са неизбежен фактор, който застрашава общините да останат без приходи през 2025 г. за сметосъбиране, извозване, депониране – още една недомислица в нормативната уредба.
Кметове надигат глас за плавен преход на въвеждане на новата такса паралелно с промени в редица други системи, които създават пречки, пише вестник „Сега“.
Все още няма решение за проблеми като махалите с множество незаконни постройки, обявените за уж необитаеми имоти, туристическите курорти, които в активния сезон се пълнят с три-четири пъти по-голямо население, взаимоотношенията наемател-собственик, търговски обекти, които изхвърлят отпадъците си контейнерите, предназначени за жилищните сгради, подчертава изданието.
“Не сме дорасли за тази промяна. Ще завишим такса смет, няма да има събираемост и ще напълним деретата с отпадъци. Не може да се справим без помощ от държавата”, описва пред вестник „Сега“ ситуацията кметът на Ихтиман Калоян Илиев.
Цялата публикация можете да прочетете ТУК.
/КЦ/
Please visit:
Our Sponsor