А някога имахме армия! И тя се наричаше въоражини сили на България. Само в поделението дето служех имаше близо 15 000 военослужещи, а в същия град имаше още 4 поделения.
В момента повече подхожда името Обезоръжени „сили“ на България.
За това ще отделяме близо 3% от БВП?
Казармите кипяха от живот, ученията бяха реални, а дисциплината – безкомпромисна.
Имаше танкове, БТР-и, ракетни установки, зенитни комплекси, авиация със своя логика, а не с PR клипове. И най-вече – имаше уважение към униформата. Българският офицер беше мъж на честта, а не чиновник със служебен таблет. Българският войник знаеше защо служи – защото защитава родината си, не чужди интереси и празни обещания от чужди столици.
Днес, ако погледнем реалността, няма как да я наречем „въоръжени сили“. По-подходящо е да кажем – обезоръжени и подчинени сили. С министерство, което изпълнява заповеди отвън, с договори, подписвани на тъмно, и с разпродадени терени, казарми и техника, които някога бяха част от националната сигурност.
А сега, уж в името на отбраната, ще харчим 3% от БВП. За какво точно? За още консултанти, военни аташета и „съвместими системи“, които идват със задължителни лицензи, поддръжка и зависимости? За съхранение на чужда техника, докато нашата ръждясва? Или за няколко показни учения с чужди флагове, където сме статисти, не суверенни участници?
Истинската армия не е витрина. Тя се изгражда с мъже, жени, воля и национална идея. А такава идея липсва. Заменена е от инструкции на английски, чужди бази и натрапено чувство, че „сами не можем“.
Но нека не се лъжем – ако искаме отново да имаме армия, трябва първо да си върнем държавата. И чак тогава да говорим за сигурност, отбрана и уважение.
Защото иначе не харчим за армия – харчим за илюзия.
Like this:
Like Loading…
Източник https://bccci.net/bg/feed/