В Румъния с 41% на втори тур отива Джордже Симион. Той декларира предаността си към Калин Джорджеску, като двамата отидоха заедно до избирателните урни в неделя. Това е ясен шамар за противниците на конституцията и законите в Румъния и ЕС, които под надзора на брюкселските комисари направиха всичко възможно да отстранят крайнодесните кандидати чрез юридически похвати. Дори в нашият силов застраховател забелязаха тази мръсна игра, а Ди Ванс я посочи като неприемлива по време на форума в Мюнхен. За това също писахме обстойно.
Щом в Румъния може значи може и в България!
Това, което се случи в Румъния, не е просто изненада – то е сигнал, че контролът на брюкселските чиновници има граници. Джордже Симион, въпреки медийната блокада, опитите за дискредитация и правни трикове, получи реална обществена подкрепа – не защото е удобен, а защото казва онова, което мнозина мислят, но ги е страх да изрекат.
Подкрепата му за Калин Джорджеску – човек, който открито говори срещу колониалния подход на ЕС към източноевропейските държави – е символична и силна. Това не е просто политическо партньорство, а фронт срещу наднационалния диктат, срещу отстраняването на „неподходящите“ чрез процедурни хватки и медийно мълчание.
Ди Ванс, на международната сцена, вече ясно заяви – опитите за елиминиране на опозиционни кандидати чрез административни инструменти са нарушение на основния демократичен принцип: свободата на избор. Ако тази позиция беше изказана от български лидер, веднага щеше да бъде обявен за „опасен популист“ или „евроскептик“. А всъщност става дума за нещо просто – гласът на народа срещу гласовете на бюрата.
🇧🇬 Щом в Румъния може – може и в България
Време е да престанем да вярваме, че у нас нещо „не може“.
- Може – ако има кандидати, които не са компрометирани.
- Може – ако има граждани, които не гласуват по задължение, а по съвест.
- Може – ако има медии, които не са собственост на същите тези, срещу които уж трябва да говорят.
- И най-важното – може, ако спрем да се страхуваме.
Румънците показаха, че дори в рамките на Европейския съюз, дори под натиска на чужди интереси, народът има право да избере своя път. И този избор не се прави в Брюксел, Берлин или Вашингтон. Прави се в Ботошани, Констанца, Яш и Букурещ – така, както у нас трябва да се прави в Монтана, Кърджали, Видин и София.
България не е по-малко способна от Румъния. Просто все още не сме повярвали, че промяната може да дойде отдолу нагоре, а не от поредния „договор за реформа“, написан на английски.
Крайно време е да спрем да чакаме „разрешение за промяна“ и да си върнем държавата – институция по институция, избор по избор.
Ако в Румъния може – може и в България. Само трябва да поискаме.
Like this:
Like Loading…
Източник https://bccci.net/bg/feed/